Цар Борис III

Януари 1894 г.

Роди се наследник

Княз Борис се ражда в ранните часова на 30-ти Януари 1894 г. в София. Той е първородният син на ТЦВ Княз Фердинанд I и Княгиня Мария Луиза. 101 топовни салюта оповестяват рождението на наследник на българския престол - събитие, което се случва едва за пръв път от Средните векове насам.

Новината буди невъобразима радост и възторг. Едва няколко часа след раждането на Княза, дворът на софийския Дворец вече се изпълва с екзалтирани тъпли от столичани. Господата почтено махат с шапките си в знак на уважение, а дамите смирено изричат благословии към новородения Княз.

Въпреки мразовитото време, Княз Фердинанд I си позволява за кратко да изведе новороденото на балкона на Двореца, за да го покаже на събралите се хора. Това е едно от множеството събития, при които Княз (и бъдещ Цар) Борис ще приема поздравления от своите поданици от същия този балкон....

1894 - 1912

Първите осемнадесет години

Едва броени месеци след рождението на Престолонаследника, международната изолация и увеличаващият се руски дипломатически натиск карат Княз Фердинанд I да вземе трудното решение да покръсти наследника си повторно, но този път в Православната вяра - религията на народа и на владетеля, според Конституцията.

Княз Търновски, както е официалната Му титла тогава, е получил образованието си в Дворцовото училище, където преподаватели са били най-изтъкнатите професори в страната. Като юноша, Князът постъпва в кадетския курс към Военното (на НЦВ) училище, впоследствие завършвайки и пълния офицерски курс на учебното заведение през 1912 г.

През 1912 г. българският Престолонаследник навършва и своето пълнолетие. По този повод се състоят грандиозни тържества, на които присъстват и значителен брой кралски особи от чужбина.

1912 - 1918

Военните години

Първата Балканска война избухва през октомври 1912 г., когато обединените балкански държави атакуват Османската империя в опит да преначертаят границите на полуострова.

Едва навършил пълнолетие, Княз Борис е мобилизран в армията, подобно на хиляди други офицери. Въпреки че е първи в списъка на наследяване на Трона, Князът служи на самата фронтова линия като офицер за поръчки, разпространявайки заповедите на щаба по отделните части.

Мирното време се оказва прекалено кратко и едва две години след края на Балканските войни, все още възстановяващата се Българска държава влиза в Първата световна война през есента на 1915 г. Княз Борис е отново в окопите. Демонстрираните от Него личен пример и храброст му спечелват уважението на обкръжението му - както на високопоставените офицери, така и на редовите войници, воюващи заедно с Него.

1919-1929

Младият Цар

След неблагоприятния край на Европейската война, Цар Фердинанд I е принуден да абдикира в полза на първородния Си син. На 3-ти октомври 1918 г., Князът се възкачва на Престола като Борис III, Цар на българите.

Едва навършил 24 години, пред Царя стои трудната задача да оглави процеса по възстановяването на изморения от войни народ, като същевременно с това се подобри изтощената ни икономика. Политическите противоборства в периода са жестоки. Левичарските сили организират въоръжени метежи, терористични атаки и опити за убийството на Царя. Страхувайки се от вероятността да се стигне до сюжет, подобен на този в Русия, българското правителство предприема пропорционално сурова и ожесточена политика по отношение на политическите си противници.

Първото десетилетие на Трона се оказва доста предизвикателно и динамично за младия Монарх. Все пак, Цар Борис III успява да предотврати всякакви преки заплахи за Трона и държавата, доказвайки себе си като умел и пресметлив Монарх.

1930

Женитбата

Политическите сътресения в България, заедно с международната изолация, в която попада страната след Европейската война, оказват известно влияние на брачните перспективи на младия български владетел. През втората половина на 20-те години обаче, в световната преса везе започват да се тиражират варианти за евентуалната избраничка.

Цар Борис III се жени за дъщерята на италианския Крал, Принцеса Йоанна Савойска. Церемонията се състои на 25-ти октомври 1930 г., в град Асизи, последвана и от правослвана благословия, когато младоженците пристигат в София.

Царската сватба е едно от най-тържествено отбелязваните събития в междувоенна България. Българската царска династия се стабилизира, а скоро и ще увеличи своя брой с раждането на НЦВ Княгиня Мария Луиза през 1933 г. и Престолонаследника НЦВ Княз Симеон през 1937 г.

1931 - 1938

Начело на държавата

След редица политически сблъсъци и няколко държавни преврата, към 1935 година Цар Борис III на практика има пряко влияние върху изпълнителната власт. Този пердиод е често характеризиран като ера на просперитет и икономически възход за България.

През 1937 г., по време на военните маневри край Попово, българската държава демонстрира резултатите от многогодишната целенасочена работа по модернизирането и разширяването на своята армия, като по този начин и символично отхвърля клаузите на тежкия Ньойски договор. Този акт е логичното следствие от подобряването на международния престиж на страната, както и с оглед на политическите реалности в останалата част от Европа в този период.

Позициите на българската Династия биват допълнително засилени, когато през 1937 г. се ражда и мъжки наследник. Подобно на аналогичното събитие от 1894 г., страната отново приветства раждането на Престолонаследник с повишен ентусиазъм, особено когато става ясно, че името на младия Княз ще бъде Симеон - името на един от великите средновековни български царе.

1939 - 1943

Втората световна война

През септември 1939 г. светът се озовава отново във война. Вероятно поради "Златния период", който изживява страната по онова времеа, българите не обръщат особено внимание на конфликта, считайки го за нещо далечно и мимолетно.

Събитията обаче скоро опровергават тези погрешни заключения. Скоро България подписва Тристранния пакт, като започва да администрира територии на окупираните от германците Гърция и Югославия. На тази военна администрация от българска страна се гледа като нужен етап по пътя към едно бъдещо анексиране на тези територии, когато войната приключи.

Цар Борис III с големи усилия успява да предотврати военното участие на България във войната на нацистите на източния фронт, като успоредно с това Той търси възможни варианти за мирното излизане на страната от войната.За съжаление, неочакваната смърт на Царя слага край на всички тези планове.

Август 1943

Държава в траур

На 28-ми август 1943 г. черковните камбани из цялата страна забиват, за да оповестят за неочакваната смърт на Цар Борис III. Нацията изведнъж се оказва осиротяла и изоставена в най-тежния възможен момент, насред световна война.

Спекулации относно действителната причина за смъртта на Царя започват да се съчиняват съвсем скоро след смъртта. Теорията за това, че Царят е бил отровен продължава да е най-популярната, като почти винаги за поръчител на престъплението се посочва аморфната фракция, противоположна на възгледите на говорищия.

Със смъртта на Царя започва и разпада на добре работещата държавна машина, която пада жертва на външнополитическо влияние и/или вътрешни противоборства. Съставен е Регентски съвет, който управлява от името на шестгодишния Цар Симеон II.

1943 - ∞

Наследство

Поради идеологически предразсъдъци и глупост, днес не знаем къде се намира гробът на Цар Борис III. Той е бил разрушен и заличен по време на социалистическата република.

Споменът за Царя обаче продължава да живее, въпреки опитите за очерняне от страна на комунистическия режим и неговите подръжници. Образът на "Народния Цар" продължава да е жив посредством множеството истории, разказвани от нашите прадядовци и прабаби, в които Царят има ключова роля - за това как са срещнали един благ, добре облечен мъж някъде из закътаните гори, или за получаването на значителна сума пари като дарение на семейство, загубило дома си в природно бедствие.

Наследствието на Царя продължава да живее и извън пределите на България, какъвто е случаят с наследниците на онези 48,000 български евреи, за чиито спасение от нацистките концлагери играе ключова роля именно българската царска династия.